ЕЦБ понижи лихвите и увеличи покупките на активи

Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви значително разхлабване на паричната си политика в четвъртък в опит да стимулира икономическия растеж и инфлацията в еврозоната. Макар въвеждането на нови стимули да бе очаквано, размерът и обхватът на мерките са по-широки от предварителните прогнози. Това доведе до поскъпване на европейските акции и резки движения на валутните пазари.

ЕЦБ понижава основния лихвен процент за рефинансиране на банките в региона от 0.05 до 0%, а лихвата за овърнайт кредитиране спада от 0.3 до 0.25%. Лихвата по депозитите се намалява с още 10 базисни пункта до минус 0.40%. Промените в лихвените нива влизат в сила от 16 март.

Стимули за банките

Централната банка също така разширява програмата си за изкупуване на ценни книжа с 20 млрд. евро до 80 млрд. евро месечно, като се почне още през април. Програмата освен това вече ще включва не само държавни и банкови, но и корпоративни облигации с инвестиционен рейтинг, емитирани от компании извън финансовия сектор.

ЕЦБ също така ще въведе нови възможности за целево дългосрочно финансиране (targeted longer-term refinancing operations - TLTRO II) на търговските банки в региона, които ще са с четиригодишен падеж. Лихвите по тези кредити ще са на нивото на лихвата по рефинансиращите операции (в момента 0%), но при определени условия могат да паднат до тази по депозитите (-0.4%). Това отваря вратата банките да се финансират при отрицателни лихви от ЕЦБ. "Идеята е банките, които са активни в кредитирането на реалната икономика, да могат да се финансират при по-добри условия от тази програма спрямо тези, които са активни в други области", обясни президентът на ЕЦБ Марио Драги.

Предвиждат се четири тура за отпускане на TLTRO II в края на всяко тримесечие, като първият ще е през юни 2016 г. Предишните TLTRO кредити бяха с тригодишен падеж, като последните изтичат през 2018 г., а новите ще могат да се ползват за рефинансиране на старите.

Понижаването на лихвите по депозитите в още по-негативна територия означава, че банките в еврозоната ще трябва да плащат, за да държат излишните си средства в ЕЦБ. Същевременно нулевият основен лихвен процент означава, че те ще могат да се финансират на практика безплатно от централната банка. Заедно с новите опции за дългосрочно финансиране тези мерки се очаква да увеличат кредитирането към реалната икономика.

"Изглежда, ЕЦБ е решила да хвърли всички налични ресурси, за да реши проблема с инфлацията. Голямата изненада е включването на корпоративни облигации от нефинансовия сектор в програмата за изкупуване на активи. Пакетът стимули получава добра оценка от пазарите. Остава да видим колко ще се задържи този оптимизъм", коментира пред Financial times Патрик О'Донъл, инвестиционен мениджър в Aberdeen Asset Management.

"Решението да се купуват нефинансови корпоративни облигации е най-важният аспект от решението на ЕЦБ. Този ход отговаря на амбициите на банката да осигури по-евтино финансиране за компаниите, които искат да инвестират. Решението създава възможност ЕЦБ да се превърне в най-значимия играч на европейският пазар на корпоративни облигации, който е на стойност 900 млрд. евро", коментира Тоби Нанкъл от Columbia Threadneedle Investments.

Анализатори и инвеститори очакваха банката да представи нови стимули предвид сътресенията на финансовите пазари, причинени от забавения икономически растеж в Китай и други нововъзникващи пазари, което застрашава възстановяването в еврозоната. Нуждата от допълнително разхлабване на паричната политика бе подчертана от изпадането на региона в дефлация през февруари. Размерът на новите стимули обаче надвишава очакванията на пазарите. Повечето прогнози сочеха понижаване само на лихвата по депозитите и увеличаване на месечните покупки на ценни книжа с 10 млрд. евро.

Дефлационен натиск

ЕЦБ започна своята програма за "количествено облекчаване" точно преди година и оттогава е инжектирала във финансовата система на еврозоната около 700 млрд. евро чрез изкупуване на държавни ценни книжа и други активи. Сривът в цените на петрола и другите суровини обаче до голяма степен притъпи ефекта от печатането на пари и рекордно ниските лихви. Инфлацията остава под заложената от ЕЦБ цел от 2% вече три години и се очаква да остане ниска още дълго време. Това създава рискове да се подкопае доверието в способността на ЕЦБ да изпълни мандата си.

"Този обширен пакет е проектиран, за да облекчи допълнително финансовите условия, да стимулира растежа на кредитирането и да ускори връщането към инфлация", заяви Марио Драги на пресконференцията след заседанието. Драги подчертава, че лихвените проценти на ЕЦБ ще останат на текущите или по-ниски нива за продължителен период от време.

Драги не очаква да са нужни нови понижавания на лихвите, ако не се появят нови обстоятелства. Той също така изтъква, че ЕЦБ не би могла да понижава лихвите до безкрай, без това да се отрази негативно на банковата система. Притесненията, че обстановката на отрицателни лихви подкопава възможността на банките в региона да реализират печалби, бе основен фактор за обезценката на акциите на финансовите институции в региона по-рано тази година.

Въпреки очаквания ефект от новите мерки ЕЦБ понижава прогнозите си както за икономическия растеж, така и за инфлацията в еврозоната. Драги предупреждава, че инфлацията ще остане негативна още няколко месеца и ще достигне средно ниво от 0.1% за цялата 2016 г. предвид спада в цените на петрола. Това е значително понижение спрямо предишната прогноза, която бе за инфлация от 1% края на тази година. За следващата година се очаква повишение до 1.3%, а за 2018 г. - до 1.6%.

По думите на Драги се очаква икономическото възстановяване в еврозоната да продължи с "умерени темпове", като новите мерки трябва да подкрепят растежа. Той също така изтъква, че ниските цени на горивата ще осигурят допълнителна подкрепа за приходите на домакинствата. За 2016 г. се очаква растеж на БВП на еврозоната с 1.6%, който да се ускори съответно до 1.7 и 1.8 на сто през следващите две години. През декември икономистите от ЕЦБ прогнозираха растеж от 1.7% през 2016 и 1.9% през 2017 г.