Необходима е координация, за да не се повтори европейската дългова криза

Монетарните и фискалните власти трябва да действат в посока ограничаване на рисковете за отделните страни, докато лихвите се покачват

Необходима е координация, за да не се повтори европейската дългова криза

Снимка: Bloomberg

Когато COVID връхлетя света, властите отговориха с изключителна координация на монетарни и фискални стимули. Резултатът беше рязко V-образно икономическо възстановяване от пандемичните дъна.

Тъй като еврозоната е изправена пред скок на инфлацията, предизвикан от войната в Украйна, тя ще трябва да засили координацията още веднъж, за да избегне събуждане на призрака на европейската криза с държавните дългове, пише за Financial Times Силвия Арданя, ръководител на европейските икономически изследвания в Barclays.

Европейската централна банка се стреми да разработи инструмент за предаване на политиките в еврозоната, за да ограничи така нареченото фрагментиране, при което има по-хаотично покачване на доходността на облигациите в една страна, отколкото в друга.

Различните оперативни, правни и политически предизвикателства пред това са много. Но ключово такова е свързано с условията, които страните трябва да изпълнят, преди да се възползват от новия механизъм. Условността означава, че политиките ще трябва да бъдат координирани.

По време на европейската дългова криза финансовите условия се затегнаха на фона на повишаването на лихвените проценти от ЕЦБ. Тъй като опасенията за неплатежоспособност се увеличиха, правителствата в страните, наречени „периферни“, трябваше рязко да затегнат фискалната политика, за да си осигурят подкрепата на МВФ или ЕС, или да запазят достъпа си до финансовите пазари.

Този неуспех да се координират политиките отслаби допълнително активността, особено в онези страни като Италия, които приложиха „фискална консолидация“, която удари растежа – главно чрез увеличаване на данъците и чрез съкращаване на публичните инвестиции, вместо намаляване на текущите държавни разходи. Създадена бе порочен монетарен кръг.

Историята не се повтаря, но се римува. Въпреки че това не е основният сценарий на Barclays за перспективата пред еврозоната - очакваме плитка рецесия, последвана от скромно възстановяване - настоящият макро фон опасно наподобява този от 2010-2011 г.

Пазарната нервност от 9-14 юни беше свидетелство за това, след като доходността на италианските облигации се повиши рязко над германските им еквиваленти. Прогнозите за еврозоната може да се влошат, ако правителствата бъдат принудени отново да затегнат фискалната политика на фона на нарастващите опасения относно устойчивостта на дълга, резултат от по-високите разходи по заемите и по-ниския реален растеж.

Досега ангажиментът на ЕЦБ да предотврати финансовото фрагментиране успокои пазарите. Споразумението за надежден механизъм за борба с фрагментирането на заседанието на управителния й съвет от 21 юли е необходимо условие, ако ЕЦБ иска да предотврати фискална криза по време на планираното затягане на монетарната си политика, но се съмняваме, че ще бъде достатъчно.

Да започнем с това, че вярваме, че управителният съвет няма да постигне предварително съгласие относно целевите нива на доходност, или спредовете. Ценообразуването на доходностите на страните на базата на макро и фискални фактори е колкото наука, толкова и изкуство, а членовете на съвета вероятно ще имат различни мнения по този въпрос.

Освен това съветът може да не е съгласен относно това дали държавите със слаби фискални основи и перспективи за растежа са изправени пред ликвидна криза или такава на платежоспособността, когато разходите им по заемите се повишат.

В очакване на такова несъгласие финансовите пазари биха могли да тестват решимостта на централната банка да избегне фрагментацията, оказвайки натиск върху отделни държави чрез повишаване на доходността по техните държавни облигации.

Предстоящото предизвикателство се крие в разработването на комбинация от политики, която едновременно с това придава правдивост на ангажимента на ЕЦБ да снижи инфлацията до целта, като същевременно минимизира риска икономиките да влязат в такава траектория. Според нас ще е необходима известна степен на координация между монетарните и фискалните власти.

Националните фискални власти трябва да предприемат надеждни фискални консолидации, които няма да навредят на растежа. Този път пандемичният фонд за възстановяване на ЕС ще помогне да се защитят публичните инвестиции от затягането.

Трябва да се въведе отново известна степен на фискална дисциплина, за да се намалят фискалните рискове и моралният риск. Известна фискална подкрепа за домакинствата с ниски доходи и малките и средни предприятия може да бъде финансирана чрез европейски нисколихвени заеми, както беше направено по време на коронавируса.

В същото време ЕЦБ, като интернализира въздействието на по-строгата фискална позиция върху растежа и инфлацията, би могла да се ангажира с по-малко затягане на паричната политика и по много плавен начин. Тя трябва да гарантира, че действията й не правят работата на националните фискални органи още по-предизвикателна от икономическа и политическа гледна точка.

Въпреки че не е лесно за координиране, това ни се струва реалистичен компромис, който би могъл да постави еврозоната на по-благоприятна траектория от тази, при която правителствата с висок дълг продължават да поддържат големи първични дефицити, докато ЕЦБ затяга паричната политика.